Драгичево е село в Западна България

Драгичево — Уикипедия

Драгичево е село в Западна България. То се намира в община Перник, Област Перник.

География 

Село Драгичево е разположено на югозападния склон на планината Люлин, във Владайската седловина, на височина 840 метра. Поради околните свлачища и ровини една от четирите махали на селото - Старо село, е изместена към гарата. Умереноконтинентален климат. Главно ерозирани канелени почви. Поради близостта на селото до Перник и София през годините населението се увеличава. Няма миграционен процес. Селото е изходен пункт към курорта Рударци и към Селимишкия дял на Витоша. Преди Освобождението половината отземлището на селото е било покрито с гъсти и хубави дъбови гори. Сега са запазени малки параметри от тях. Селото е разположено около ж.п. линия София - Перник и се състои от четири махали, които носят имената на местността в която са застроени - Калиница, Реката, Гарата и Рударска. Старо село е най-старата част на селото. Тя лежи северно от гара Драгичево, Поради свлачищата, населението напуска тази местност и се заселва в другите махали. Калиница - намира се между Старо село и Гарата. Още по на юг в долината на р. Голобрежка е махала Реката. Рударска махала - намира се по пътя за с. Рударци. Това е най-новата махала в селото.

История 

Най-горното течение на река Струма в древността е обитавано от тракийското племе Агриани. Предполага се, че името Граово произлиза от името на това племе, което означава "хора от полето". Агрианите обичали да групират жилищата си на селца, разположени край реките и потоците, идващи от Витоша и Голо бърдо, сгушени в естествено защитените им склонове. Занимавали се предимно със земеделие и скотовъдство. На агрианите не е било чуждо и изкуството, особено певческото и музиката. Те тачели полумитическия родопски певец Орфей. Като наши предшественици агрианите падат под македонска, римска и византийска власт. Селището Перник и околните села в това число и Драгичево, възникват на важния път, свързващ Сердика и Пауталия, като междуселищни пощенски станции. В реда на тези думи може да се отбележи варовиковата база, изкопана през 1949 година в оброчището на южния край на село Драгичево. надписът, открит там, е на гръцки език в сихотворна форма, посветен на Персефона. През VII век по горното течение на Струма се появили славяните, които се смесили с агрианите. Предполага се, че прилюлинското Драгичево, се е появило като селище през XVII век. През 1683-84 година се споменава за първи път за съществуването му. За първи път е нанесено на карта през 1715 година от Хохщоер. реката, преминаваща през селото се нарича Голобрежка. През времето на турското робство Драгичево е под владение на Ибрахим бей. Смята се, че селото носи името си на Драгия, което означава "добър човек". През вековете названията са се променяли: Драгишчува - 1420; Драгиджува - 1576 г. и Драгичува - 1728 г. В началото селото е имало около 20 къщи, разположени на склона над махала Калиница. И днес местността носи името Старо село. Останки от него има и днес: прагът на някогашното училище, останки от една-две къщи и старата черква с камбанарията, която, въпреки ме е останала без глас, бди от височината над драгичевци. Днешното село е изградено над антично селище: - Антична вила рустика - в новия квартал на селото. При строителството на този квартал се разкриват стени от ломен камък и тухли, споени с хоросанова спойка и архитектурни детайли. Открита е и антична строителна и битова керамика, оброчни плочки и варовикова база. Ограничените размери на площта, заета от античното строителство, както и произхождащите от селото култови паметници дават основание да се предположи, че тук е имало антична вила или светилище. - Антично селище - м. Маниш, около 2.5 км южно от селото, южно на пътя за София, при разклона за село Рударци. На площ от около 10-15 дка са намерено археологически материали от антично селище. Тук са разкривани стени, изградени от ломен камък с хоросанова спойка, изваждани се цели тухли, намирана е много кепрамика и монети. - Античен могилен некропол - м. Връгите, северозападно от селото, по билото на малкото възвишение. Топонимът Връгите разкрива, че някога тук е имало могилен некропол. В миналото тук са разкривани често гробове, които по описанието можем да отнесем към античността. Някои от тях беспорно са били в могилен насип. Могилният некропол е в близост с античните селища от с. Драгичево, синхроничен е с тях и безспорно принадлежи към тях.

Културни и природни забележителности 

ЧЕРКВА - През 1862 година дядо Филе Докузки започва строителството на черква в село Драгичево. Турските власти са разрешили издигането на храма, но при условие, че половината от нея да бъде в земята, така че като се качи турчинът на коня си, черквата да не е по-висока от него. Градежът на храма "Успение Богородично" приключва през 1866 година, а през 1932 г. черквата е преустроена. С течение на годините свещената сграда започва да рухва, за което помага и свлачището в махала "Старо село" причинено от минаващата там подземна река. То принуждава и най-старите заселници да се преместят на юг, където наследниците им остават и до днес. Старата черква можеше да се запази, споделят местните, но такива бяха годините - на безверие и атеизъм. От стария храм за запазени няколко икони, които днес могат де се видят в новопостроената черква, носеща същото име - "Успение Богородично". Градежът на новата черква намираща се в махала Калиница започва през 2001 година. Осем месеца след първата копка - на 26 август храмът е официално открит и осветен от патриарх Максим. Черквата изцяло е построена с дарения. Черквата се обслужва от отец Стоян. УЧИЛИЩЕ - Началото на просветното дело в село Драгичево датира от 60-те, 70-те години на XIX век. Ограмотяването на децата ставало от енорийски свещеник поп Анани от село Църква. През есента на 1878 година училището се подслонява в бившата къща на турски чифликчия, а заслугата е на дългогодишния учител Илия Костов. Училището от онова време имало две стаи - голямата служела за класна стая, а малката за канцелария. Поради нездравия терен къщата на турския чифликчия се разпада и училището от 1895 до 1909 година се помещава в магерницата. През 1912 година по предложение на училищното настоятелство, населението в Драгичево взима решение да построи специална сграда за обучението на децата. За направата ѝ всяко семейство трябвало да докара по пет коли камъни, да направи по 500 тухли и да докара по половин кубик дървен материал. С най-големи заслуги за изграждането му е Христо Лазов, а сред най-тачените просветници в селото е Симеон Иванов Симеонов.